охриптявал си

Речник на българския език

1. охриптявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

охриптявал си е производна форма на охриптявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. охриптявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

охриптявал си е производна форма на охриптявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. охриптявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

охриптявал си е производна форма на охриптявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).