офъквал

Речник на българския език

1. офъквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

офъквал е производна форма на офъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. офъквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

офъквал е производна форма на офъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. офъквал — мин. деят. св. прич. м. р.

офъквал е производна форма на офъквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. офъквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

офъквал е производна форма на офъквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).