офейквахте

Речник на българския език

1. офейквахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

офейквахте е производна форма на офейквам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. офейквахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

офейквахте е производна форма на офейквам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).