отърчаха

Речник на българския език

1. отърчаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отърчаха е производна форма на отърча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отърчаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

отърчаха е производна форма на отърча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).