отърчах

Речник на българския език

1. отърчах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

отърчах е производна форма на отърча (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. отърчах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

отърчах е производна форма на отърча (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).