отърчаваха

Речник на българския език

1. отърчаваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отърчаваха е производна форма на отърчавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отърчаваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

отърчаваха е производна форма на отърчавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).