отърчавали

Речник на българския език

1. отърчавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отърчавали е производна форма на отърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отърчавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отърчавали е производна форма на отърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. отърчавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отърчавали е производна форма на отърчавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. отърчавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отърчавали е производна форма на отърчавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).