отърчавала

Речник на българския език

1. отърчавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отърчавала е производна форма на отърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отърчавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отърчавала е производна форма на отърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отърчавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отърчавала е производна форма на отърчавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отърчавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отърчавала е производна форма на отърчавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).