отърчава

Речник на българския език

1. отърчава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отърчава е производна форма на отърчавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отърчава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отърчава е производна форма на отърчавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отърчава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отърчава е производна форма на отърчавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).