отърсило

Речник на българския език

1. отърсило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отърсило е производна форма на отърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отърсило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отърсило е производна форма на отърся (мин. деят. св. прич. ср. р.).