отърсел

Речник на българския език

1. отърсел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отърсел е производна форма на отърся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отърсел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отърсел е производна форма на отърся (мин. деят. несв. прич. м. р.).