отърсвало

Речник на българския език

1. отърсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отърсвало е производна форма на отърсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отърсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отърсвало е производна форма на отърсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отърсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отърсвало е производна форма на отърсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отърсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отърсвало е производна форма на отърсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).