отърсвал

Речник на българския език

1. отърсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отърсвал е производна форма на отърсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отърсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отърсвал е производна форма на отърсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отърсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

отърсвал е производна форма на отърсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отърсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отърсвал е производна форма на отърсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).