отърколвал

Речник на българския език

1. отърколвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отърколвал е производна форма на отърколвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отърколвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отърколвал е производна форма на отърколвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отърколвал — мин. деят. св. прич. м. р.

отърколвал е производна форма на отърколвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отърколвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отърколвал е производна форма на отърколвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).