отъркваше

Речник на българския език

1. отъркваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

отъркваше е производна форма на отърквам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. отъркваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

отъркваше е производна форма на отърквам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).