отъркал

Речник на българския език

1. отъркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отъркал е производна форма на отъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отъркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отъркал е производна форма на отъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отъркал — мин. деят. св. прич. м. р.

отъркал е производна форма на отъркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отъркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отъркал е производна форма на отъркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).