отървете

Речник на българския език

1. отървете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

отървете е производна форма на отърва (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. отървете — повелително наклонение, мн. ч.

отървете е производна форма на отърва (повелително наклонение, мн. ч.).