отърваха

Речник на българския език

1. отърваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отърваха е производна форма на отървам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отърваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

отърваха е производна форма на отървам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

3. отърваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отърваха е производна форма на отърва (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).