отървах

Речник на българския език

1. отървах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

отървах е производна форма на отървам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. отървах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

отървах е производна форма на отървам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

3. отървах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

отървах е производна форма на отърва (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).