отърват

Речник на българския език

1. отърват — сег. вр., 3 л., мн. ч.

отърват е производна форма на отървам (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отърват — сег. вр., 3 л., мн. ч.

отърват е производна форма на отърва (сег. вр., 3 л., мн. ч.).