отървал

Речник на българския език

1. отървал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отървал е производна форма на отървам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отървал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отървал е производна форма на отървам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отървал — мин. деят. св. прич. м. р.

отървал е производна форма на отървам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отървал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отървал е производна форма на отървам (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. отървал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отървал е производна форма на отърва (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. отървал — мин. деят. св. прич. м. р.

отървал е производна форма на отърва (мин. деят. св. прич. м. р.).