отървавало

Речник на българския език

1. отървавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отървавало е производна форма на отървавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отървавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отървавало е производна форма на отървавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отървавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отървавало е производна форма на отървавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отървавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отървавало е производна форма на отървавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).