отървавал

Речник на българския език

1. отървавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отървавал е производна форма на отървавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отървавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отървавал е производна форма на отървавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отървавал — мин. деят. св. прич. м. р.

отървавал е производна форма на отървавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отървавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отървавал е производна форма на отървавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).