отъпеел

Речник на българския език

1. отъпеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отъпеел е производна форма на отъпея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отъпеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отъпеел е производна форма на отъпея (мин. деят. несв. прич. м. р.).