отъняло

Речник на българския език

1. отъняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отъняло е производна форма на отънея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отъняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

отъняло е производна форма на отънея (мин. деят. св. прич. ср. р.).