отънило е

Речник на българския език

1. отънило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отънило е е производна форма на отъня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отънило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отънило е е производна форма на отъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).