отънил
1.
отънил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
отънил
е производна форма
на отъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
отънил —
мин. деят. св. прич. м. р.
отънил
е производна форма
на отъня (мин. деят. св. прич. м. р.).