отънеел

Речник на българския език

1. отънеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отънеел е производна форма на отънея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отънеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отънеел е производна форма на отънея (мин. деят. несв. прич. м. р.).