отщели

Речник на българския език

1. отщели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отщели е производна форма на отща (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отщели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отщели е производна форма на отща (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. отщели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отщели е производна форма на отща (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. отщели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отщели е производна форма на отща (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).