отчупило

Речник на българския език

1. отчупило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отчупило е производна форма на отчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отчупило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отчупило е производна форма на отчупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).