отчупили

Речник на българския език

1. отчупили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отчупили е производна форма на отчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отчупили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отчупили е производна форма на отчупя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).