отчоплел

Речник на българския език

1. отчоплел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отчоплел е производна форма на отчопля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отчоплел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отчоплел е производна форма на отчопля (мин. деят. несв. прич. м. р.).