отчетяло

Речник на българския език

1. отчетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отчетяло е производна форма на отчета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отчетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отчетяло е производна форма на отчета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).