отчело

Речник на българския език

1. отчело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отчело е производна форма на отчета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отчело — мин. деят. св. прич. ср. р.

отчело е производна форма на отчета (мин. деят. св. прич. ср. р.).