отхлупил е

Речник на българския език

1. отхлупил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхлупил е е производна форма на отхлупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отхлупил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхлупил е е производна форма на отхлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).