отхвърчавал е

Речник на българския език

1. отхвърчавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхвърчавал е е производна форма на отхвърчавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отхвърчавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхвърчавал е е производна форма на отхвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отхвърчавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхвърчавал е е производна форма на отхвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).