отхвърчавало си

Речник на българския език

1. отхвърчавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отхвърчавало си е производна форма на отхвърчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отхвърчавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отхвърчавало си е производна форма на отхвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. отхвърчавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отхвърчавало си е производна форма на отхвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).