отхвърчавало е

Речник на българския език

1. отхвърчавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отхвърчавало е е производна форма на отхвърчавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отхвърчавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отхвърчавало е е производна форма на отхвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отхвърчавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отхвърчавало е е производна форма на отхвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).