отхвърчавало

Речник на българския език

1. отхвърчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отхвърчавало е производна форма на отхвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отхвърчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отхвърчавало е производна форма на отхвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отхвърчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отхвърчавало е производна форма на отхвърчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отхвърчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отхвърчавало е производна форма на отхвърчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).