отхвърчавали

Речник на българския език

1. отхвърчавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отхвърчавали е производна форма на отхвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отхвърчавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отхвърчавали е производна форма на отхвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. отхвърчавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отхвърчавали е производна форма на отхвърчавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. отхвърчавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отхвърчавали е производна форма на отхвърчавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).