отхвърчавала

Речник на българския език

1. отхвърчавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отхвърчавала е производна форма на отхвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отхвърчавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отхвърчавала е производна форма на отхвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отхвърчавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отхвърчавала е производна форма на отхвърчавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отхвърчавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отхвърчавала е производна форма на отхвърчавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).