отхвърчавал

Речник на българския език

1. отхвърчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхвърчавал е производна форма на отхвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отхвърчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхвърчавал е производна форма на отхвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отхвърчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

отхвърчавал е производна форма на отхвърчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отхвърчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отхвърчавал е производна форма на отхвърчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).