отхвърляло

Речник на българския език

1. отхвърляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отхвърляло е производна форма на отхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отхвърляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отхвърляло е производна форма на отхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отхвърляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

отхвърляло е производна форма на отхвърлям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отхвърляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отхвърляло е производна форма на отхвърлям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).