отхвърлял

Речник на българския език

1. отхвърлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхвърлял е производна форма на отхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отхвърлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхвърлял е производна форма на отхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отхвърлял — мин. деят. св. прич. м. р.

отхвърлял е производна форма на отхвърлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отхвърлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

отхвърлял е производна форма на отхвърлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).