отфучали

Речник на българския език

1. отфучали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отфучали е производна форма на отфуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отфучали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отфучали е производна форма на отфуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. отфучали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отфучали е производна форма на отфуча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. отфучали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отфучали е производна форма на отфуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).