отупало

Речник на българския език

1. отупало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отупало е производна форма на отупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отупало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отупало е производна форма на отупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отупало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отупало е производна форма на отупам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отупало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отупало е производна форма на отупам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).