отупа

Речник на българския език

1. отупа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отупа е производна форма на отупам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отупа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отупа е производна форма на отупам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отупа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отупа е производна форма на отупам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).