оттуряло

Речник на българския език

1. оттуряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оттуряло е производна форма на оттурям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оттуряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оттуряло е производна форма на оттурям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оттуряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

оттуряло е производна форма на оттурям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оттуряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оттуряло е производна форма на оттурям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).