оттурял

Речник на българския език

1. оттурял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оттурял е производна форма на оттурям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оттурял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оттурял е производна форма на оттурям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оттурял — мин. деят. св. прич. м. р.

оттурял е производна форма на оттурям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оттурял — мин. деят. несв. прич. м. р.

оттурял е производна форма на оттурям (мин. деят. несв. прич. м. р.).