оттулял си

Речник на българския език

1. оттулял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оттулял си е производна форма на оттулям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оттулял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оттулял си е производна форма на оттулям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. оттулял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оттулял си е производна форма на оттулям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).